Home.:.bezpolezno.info

АМТИИ ПЛОВДИВ .:. АРХ. ИВАН ДЕЛЧЕВ .:. СПРАВОЧНИЦИ

Световни паметници на културата | Специализиран речник по храмова архитектура

Всички термини |   А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю Я

Автокефална църква
Агапи
Агаряни
Агиографи
Агиография
Агнец евхаристиен
Агора
Адитон
Акакия
Акатист
Акривия
Александрийска патриаршия
Алилуя
Алфа и омега
Амвон
Амин
Анагога
Аналав
Аналой
Анамнезис
Анафора
Анахорет
Ангел
Андрон
Антиминс
Антиномии
Антипасха
Антифон
Апокатастасис
Апокрисиарий
Апологетика
Апостол
Апостоли
Апостолско приемство
Апофатично богословие
Апракос
Апсида
Аркатура
Архангел
Архиепископ
Архонтдарикион
Асеманиево евангелие
Асийски църкви
Атонски църкви
Атриум
Ашевия
Аязмо
Базилика
Балдахин
Балдахинов свод
Баптистерий
Безсребреници
Бема
Библия
Благоверни
Благодат
Богородица Агиосорити́сса
Богородица Великата Панагия
Богородица Всех Скорбящих Радость
Богородица Елеуса
Богородица Неупалимая Купина
Богородица Одигитрия
Богородица Оранта
Богородица Панахранта
Богородица Троеручица
Богородица Ширшая Небес
Богословие
Богослужебни книги
Богослужебни одежди
Богослужение
Богоявление
Велик покаен канон
Великомъченици
Венчилка
Верни
Видове православни манастири
Видове православни църкви
Витлеем
Владишки трон
Вселенска патриаршия
Вселенски събор
Вулгата
Въплъщение
Газофилакион
Геена
Глас
Глоса
Гностицизъм
Голгота
Горница
Горно място
Григориански календар
Гроб Господен
Дамаскин
Дароносица
Дарохранителница
Дванадесетте християнски празника
Двери
Двери дяконски
Двери йерейски
Деисус
Джамал
Джамия
Дикирий
Диптих
Дискос
Добрият пастир
Догмат
Достойно ест
Дохиарница
Дух Свети
Духът на времето (Zeitgeist)
Дяконикон
Евангелисти
Евхаристиен канон
Евхаристия
Евхологий
Екзарх
Екзегетика
Екзонартекс
Еклезиология
Еклезия
Еклога
Екседра
Ектения
Елей
Емпория
Епиклезис
Епископ
Епистасия
Епитимия
Епитрахил
Ерминия
Есхатология
Етикет
Етимасия
Етос
Ефимериен параклис
Ефория
Жезъл
Жертвеник
Заамвонна молитва
Завеса
Звездица
Зилоти
Зографско четвероевангелие
Игумен
Игуменски жезъл
Идиоритмичен
Идиоритмия
Изповед
Изповедници
Иконография
Икономия
Иконостас
Икос
Икумена
Илитон
Имена Божии
Имплувий
Индития
Инсигнии
Институцио
Интерцесио
Ипостас
Ирмологий
Ирмос
Йерарх
Йерей
Йеродякон
Йеромонах
Йерусалимски храм (Вторият храм)
Йерусалимски храм (Соломоновият храм)
Кавия
Кадилница
Калота
Канаския
Канон
Картибулум
Катавасия
Катафатическо богословие
Катехизис
Катехумена
Катизма
Католикон
Католическа
Керамидион
Киворий
Киновиален
Кинотис
Кириакон
Клирос
Колумбарий
Комплувий
Кондак
Кондика
Константиновият дар
Конха
Копие
Костница
Крипта
Кръст
Кръстокуполен храм
Кръщение
Кувуклия
Кукол
Култ
Купел
Лавра
Левити
Литания
Лития
Литургика
Литургия (древна Гърция)
Литургия (християнство)
Литургия на верните
Литургия на оглашените
Лъжичка
Люнет
Магерница
Манасиева летопис
Мандорла
Мариинско евангелие
Мартирион
Мартирологии
Мартирологий
Маслосвет
Масорети
Мафорий
Мегарон
Медальон
Мелхиседек
Менора
Месецослов
Месиански пророчества
Месия
Метох
Минеи
Минологий
Миро (Свето Миро)
Миропомазване
Мистагогия
Митаториони
Митрополит
Многопрестолна църква
Молебен
Молитва Господня
Молитвослов
Монах
Монофизитство
Мусандър
Мъченици
Мъченически храм
Назаряни
Назореи
Наос
Нартекс
Нафора
Невма
Несторианство
Неф
Нимб
Номоканон
Обетована земя
Облацио
Обреди
Оглашени
Одеон
Одигитрия
Октоих
Олтар
Омилетика
Омофор
Опистодом
Орар
Орлетци
Освещаване
Открита нартика
Офикия
Павликянство
Паднали ангели
Палимпсест
Панагия
Пангар
Пандантив
Паникадило
Панихида
Пантократор
Параклис
Параман
Паримия
Пастофории
Пасха
Пасхалия
Патерик
Патрология
Патронна ниша
Певница
Пезул
Пентархия
Пентикостар
Периболос
Периптер
Петте стълба на исляма
Пирг
Плафон
Плащаница
Покров
Покров Богородичен
Покровец
Полиелей
Посох
Потир
Праведни
Преждеосветена Света Литургия
Презвитерий
Преображение Господне
Преподобни
Преподобномъченици
Престол
Престолни одежди
Пробастър
Прозелит
Прокимен
Пронаос
Пророци
Проскинитарий
Проскомидийна ниша
Проскомидия
Просфора
Просфорница
Протезис
Псалтир
Псевдобазилика
Равноапостоли
Разсолник
Регистър
Резонансни гърнета
Ретабло
Риба
Ризница
Римска къща (схема)
Рипиди
Садукеи
Сакос
Света Троица
Светец
Свети Дарове
Свети праотци
Свети Седмочисленици
Светилен
Светители
Свещеномъченици
Свещенослужители
Свещенство
Седемте смъртни гряха
Септуагинта
Серафим
Сигилий
Сим
Символ на вярата
Синагога
Синаксар
Синодик
Синтрон
Сионската горница
Скевофилакия
Скиния
Скит
Скрипторий
Солей
Сотириология
Срачица
Сретение
Ставрография
Ставропигиален
Стихар
Стълпник
Стълпници
Схима
Съпрестолие
Съсъдохранителница
Сюгесница
Тайнство
Таксидиот
Талмуд
Тамбур
Тамян
Таргум
Темплон
Теокрация
Теплота
Тетраконхална църква
Типик
Тора
Трансепт
Треба
Требник
Тривилон
Трикирий
Триконхална църква
Триод
Трисветата песен
Трифорий
Троеручица
Тромпа
Тропар
Търновска художествена школа
Убрус
Умиление
Уния
Утвар
Утоли моя печали
Фанариоти
Фарисеи
Фелон
Ферида
Фиала
Филиокве
Херменевтика
Херувим
Херувимската песен
Хилиазъм
Хиротесия
Хиротония
Хорос
Хоругва
Храм
Хризма
Хрисовул
Христология
Христос
Царство Божие
Цела
Църква
Църковнослужител
Часослов
Четвероевангелие на Иван Александър
Чин на Православието (Синодик на Неделя православна)
Чудотворци
Шатровиден храм
Шестопсалмие
Шиитски ислям
Юдино коляно (Иудино коляно)
Юлиански календар
Юродиви
Юродство заради Христа
Яхве

Кръст


В дохристиянско време кръстът (лат. crux) е бил позорен символ. За публично изпълнение на смъртни присъди осъдените престъпници се приковавали към забити в земята кръстообразни дървени конструкции, вър¬ху които постепенно и в голяма мъка умирали. Върху такъв кръст, побит върху хълма Голгота, бил разпнат и Иисус Христос, който със своята смърт и последвалото я Възкресение изкупил греховете на човешкия род. Затова впоследствие християнстото възприело кръстния символ за свещен знак. Св. Василий Велики и Тертулиян твърдят, че кръстният знак е утвърден като символ още в апостолско време. Св. Августин е категоричен, че „външният белег на христянина е знакът на кръста".
Теологията разяснява, че християнството се опира върху две свещени тайни — на Божествената троичност (един Бог в три лица) и на Човешкото изкупление, постигнато чрез Въплъщението, Страданието, Смъртта и Възкресението Христово. Кръстният знак символично ни разкрива тези две тайни на вярата, тъй като, изписвайки го с ръка, което ни напомня за човешкото изкупление, всяка негова част се съпровожда с думите „В името на Отца и Сина и Святого Духа", разкриващи ни Триединството.
Смята се, че кръстът е бил окончателно възприет като основен християнски богослужебен символ през IV век.
През цялата хилядолетна християнска история той е бил изписван по различни начини, чиято иконография понякога е ранна и автентична, но в повечето други случаи е въздадена по-късно, най-вече за нуждите на хералдиката и архитектурната и художествената декорация.
Една от най-ранните форми на кръста, възприета от християнството, е във вид на буквата „Т" (фиг. 1). Затова този знак се е обозначавал като Тау-кръст. По-разпространените му имена обаче са Разбойнически или Антониев.
Първото е свързано с факта, че това е най-използваната конструктивна форма на съоръженията за разпъване на осъдените, а второто — с въвеждането му като почитана форма от основоположника на християнското монашество св. Антоний Велики (251—356). Това е и най-използваното от християните наименование. За евреите Тау-кръстът е бил свещен символ на очаквания Месия, на Спасението и вечния живот и в този му библейски смисъл се почита от християнството.

През същата епоха в Египет, а оттам на някои места и в Мала Азия се е изобразявал един тип Антониевски кръст с добавена отгоре нимбообразна форма, който символизирал задгробния живот. Той е известен от дълбока древност под името Анх (ст. египет. = живот), (фиг. 2). В Египет Анхът обаче е символизирал първоначално вечността (формата „Т") и мъдростта (кръглата форма) и се смятало, че е носител на безсмъртие. Оттам в Християнската епоха той се свързва с безсмъртието на душата, Заради произхода си е познат още под имената Египетски, а поради това, че с него се измервало водното ниво на река Нил — Нилски. По-рядко се нарича Кръст с ухо.
В Западна Европа като символ на разпятието християните възприемат за основно изображението на кръст, съставен от две перпендикулярно пресичащи се линии — „греди", образуващи четири рамена, от които трите горни са с равна дължина, а отвесното долно е по-дълго около два пъти (фиг. 3). Този познат на хералдиката като Гредов кръст в иконографията се обозначава като Латински (впъхнат, втькнат кръст).
Когато и четирите рамена са еднакво дълги — една форма, предпочитана от православието — кръстът се нарича Гръцки или Византийски, а в хералдиката също така се разглежда като един от гредовите кръстове (фиг. 4).
Специфична форма на кръста, наподобяваща латинската буква „У", се е употребявала доста често през Ранното средновековие главно за украсата на преписи на Новия Завет, въпреки че произходът му е библейски. Затова и носи името Библейски (фиг. 5). В хералдиката поради формата му го обозначават още като основния тип от т. нар. вилични кръстове. Последните познаваме в няколко разработки, най-често употребяваната от които представлява гредов кръст с вилицообразно завършващи рамене (фиг. 6).
Във връзка с мъченическата смърт на апостол Андрей Първозваний се изобразява един специфичен мъченически кръст във вид на буквата „Х". Кръстът с тази форма, върху който бил разпнат апостолът в Патра, носи неговото име — Андреевски (фиг. 7).
Сравнително рано се появява шестконечният кръст, представляващ съчетание на Латинския с едно по-късо наклонено рамо, разположено под основното напречно рамо, в средата на по-дългата вертикална долна част на кръста. Смята се, че това е стилизация на подвижната, зако¬вана само с един пирон подпора за краката, която е имал кръстът Христов. Така се увеличавали мъченията, защото върху подвижната опора не било възможно трайно да се пази равновесие. Именно поради това въпросното кръстно рамо се изобразява наклонено (фиг. 8).
Този кръст има и една разновидност, наричана Голготски кръст, при която той е изобразяван стъпил върху сегмент от кръг, наподобяващ възвишение. Този постамент символизира хълма, върху който е бил побит Христовият кръст (фиг. 9).
По-сложна форма, съчетаваща в едно Антоновия, Латинския и последния тип кръст, е седемконечният кръст. Неговата иконография се обяснява с това, че хоризонталната най-горна напречна част е наподобяване на прикованата там към кръста Господен дъсчица с надпис: „Иисус Назарянин — Цар Юдейски" (фиг. 10).
Два други типа кръстове са свързани с архийерейското достойнство на главите съответно на Руската църква — Двоен или Патриаршески (фиг. 11), и на Римокатолическата — Папски (фиг. 12).
Една форма, представляваща осемконечен кръст на базата на Патриаршеския, но с още едно долно наклонено рамо, е позната под наименованието Руски кръст (фиг. 13).
Патриаршеският кръст е имал голямо разпространение и в Средна Европа и затова е познат още като Унгарски. Горното му късо рамо символизира също дъсчицата с надпис, както при Антониевския кръст. Появява се около VI век в Мала Азия. Папският кръст традиционно присъства в хералдиката на светия Ватикански престол от XV век насам.
Останалите римокатолически архиепископи (архийереи) са получили също свой кръстен знак на достойнство, познат под наименованието Лотарингски кръст (фиг. 14). Името му е свързано с хералдиката на крал Ренатус I Анжуйски, който е бил херцог на Лотарингия (1431—1453), в чийто герб присъства този двоен кръст. Латвийският кръст е създаден преди XV век, когато християнството все още не е било официална религия, и поради това има доста характерна форма, про¬изводна от Лотарингския. Вероятно тя е възникнала поради нуждата от прикритие (фиг. 15).
Арменската църква притежава също така свое специфично разпятийно изображение, представляващо разновидност на Латинския кръст (фиг. 16).
Един от вариантите на гредовите кръстове — Латински и Гръцки — е Детелинният (фиг. 17). Нарича се още Лазаров или Трипостасен кръст, тъй като смислово всяко тройно окончание, наподобяващо трилистна детелина (или малък кръст), се отъждествява с божественото триедин-ство. С името на Лазар е свързан чрез включването му през 1816 година в хералдиката на сардинския монашески рицарски орден на св, Мавриций и св. Лазар.
Върху храмовете, строени от император Константин Велики, е бил изобразяван един розетообразен знак, днес познат ни под името Константинов кръст, чието символно значение се обяснява като небесен кръст, разпръскващ светлинни лъчи (фиг. 18). Византийските хронисти разказват, че императорът имал видение как на небето се появил кръст с надпис: „С него ще победиш".
Константиновият кръст обаче, ако не е соларен знак, възприет от християнството, вероятно представлява вариант на друг един кръст — монограмния (хризматичен) Христов знак, съчетаващ в едно първите букви от името Му — I и Х. Познат е под названието Хризма (фиг. 19). Вероятно от нея произлиза старобългарската „шестлъчева" розета.така често изобразявана върху храмове, надгробия, къщи и битови предмети чак до XIX век — в изчистен вид или вписана в кръг.
През Средновековието, вероятно и с развитието на хералдиката, се появяват редица кръстни изображения, носещи името на светци, както и на градове и държави, в някои от които те са проповядвали. Това са Антониевият (фиг. 20), Йерусалимският (фиг. 21), Флорентийският (фиг. 22), Бохемският (Чешкият) със специфична стреловидна форма и поради това наричан още Стреловиден кръст (фиг. 23), Хелветският (Хелвета, Швейцарски), който е равнораменен гръцки кръст с обхождащ го контур (фиг. 24), Австрийският, който поради специфичната си форма в хералдиката се нарича още Оръдеен или Армейски (фиг. 25).
Широко известен е Малтийският кръст, който в православния свят навлиза чрез Русия по времето на цар Павел (1796—1801) (фиг. 26). Той обач е възприет като хералдически знак от Малтийския рицарски орден около 1048 година. Тъй като орденът е имал за патрон св. Йоан, тоз кръст се нарича още Йоанийски.
Един може би хералдично разработен кръст е Котвеният (фиг. 27). Негово подобие е появилият се през 1156 година в Кастилия Лилиев кръст - знак на военизирания монашески орден от Алказар (фиг. 28). Стилизс ция от последния е кръстът-герб на финландския град Нилсия (фиг. 29).
Сложно съставен е Келтският кръст, чието вписване в кръг е може б инвенция от соларен знак (фиг. 30).
Също така сложно съставен е т. нар. Якобински кръст, свързван с апостол Яков. Нарича се още Пилигримски, т.е. Поклонннически (фиг. 31), защото апостол Яков умира в 42 година в Йерусалим.

У нас още в раннохристиянската епоха се появяват вариации на кръста с флорални мотиви, които се наричат разцъфнали кръстове. Долу: разцъфнал кръст върху капител от Плиска.

Символиката и формите на кръста се изучават от ставрографията (виж)