Home.:.bezpolezno.info

АМТИИ ПЛОВДИВ .:. АРХ. ИВАН ДЕЛЧЕВ .:. СПРАВОЧНИЦИ

Световни паметници на културата | Специализиран речник по храмова архитектура

Всички термини |   А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю Я

Автокефална църква
Агапи
Агаряни
Агиографи
Агиография
Агнец евхаристиен
Агора
Адитон
Акакия
Акатист
Акривия
Александрийска патриаршия
Алилуя
Алфа и омега
Амвон
Амин
Анагога
Аналав
Аналой
Анамнезис
Анафора
Анахорет
Ангел
Андрон
Антиминс
Антиномии
Антипасха
Антифон
Апокатастасис
Апокрисиарий
Апологетика
Апостол
Апостоли
Апостолско приемство
Апофатично богословие
Апракос
Апсида
Аркатура
Архангел
Архиепископ
Архонтдарикион
Асеманиево евангелие
Асийски църкви
Атонски църкви
Атриум
Ашевия
Аязмо
Базилика
Балдахин
Балдахинов свод
Баптистерий
Безсребреници
Бема
Библия
Благоверни
Благодат
Богородица Агиосорити́сса
Богородица Великата Панагия
Богородица Всех Скорбящих Радость
Богородица Елеуса
Богородица Неупалимая Купина
Богородица Одигитрия
Богородица Оранта
Богородица Панахранта
Богородица Троеручица
Богородица Ширшая Небес
Богословие
Богослужебни книги
Богослужебни одежди
Богослужение
Богоявление
Велик покаен канон
Великомъченици
Венчилка
Верни
Видове православни манастири
Видове православни църкви
Витлеем
Владишки трон
Вселенска патриаршия
Вселенски събор
Вулгата
Въплъщение
Газофилакион
Геена
Глас
Глоса
Гностицизъм
Голгота
Горница
Горно място
Григориански календар
Гроб Господен
Дамаскин
Дароносица
Дарохранителница
Дванадесетте християнски празника
Двери
Двери дяконски
Двери йерейски
Деисус
Джамал
Джамия
Дикирий
Диптих
Дискос
Добрият пастир
Догмат
Достойно ест
Дохиарница
Дух Свети
Духът на времето (Zeitgeist)
Дяконикон
Евангелисти
Евхаристиен канон
Евхаристия
Евхологий
Екзарх
Екзегетика
Екзонартекс
Еклезиология
Еклезия
Еклога
Екседра
Ектения
Елей
Емпория
Епиклезис
Епископ
Епистасия
Епитимия
Епитрахил
Ерминия
Есхатология
Етикет
Етимасия
Етос
Ефимериен параклис
Ефория
Жезъл
Жертвеник
Заамвонна молитва
Завеса
Звездица
Зилоти
Зографско четвероевангелие
Игумен
Игуменски жезъл
Идиоритмичен
Идиоритмия
Изповед
Изповедници
Иконография
Икономия
Иконостас
Икос
Икумена
Илитон
Имена Божии
Имплувий
Индития
Инсигнии
Институцио
Интерцесио
Ипостас
Ирмологий
Ирмос
Йерарх
Йерей
Йеродякон
Йеромонах
Йерусалимски храм (Вторият храм)
Йерусалимски храм (Соломоновият храм)
Кавия
Кадилница
Калота
Канаския
Канон
Картибулум
Катавасия
Катафатическо богословие
Катехизис
Катехумена
Катизма
Католикон
Католическа
Керамидион
Киворий
Киновиален
Кинотис
Кириакон
Клирос
Колумбарий
Комплувий
Кондак
Кондика
Константиновият дар
Конха
Копие
Костница
Крипта
Кръст
Кръстокуполен храм
Кръщение
Кувуклия
Кукол
Култ
Купел
Лавра
Левити
Литания
Лития
Литургика
Литургия (древна Гърция)
Литургия (християнство)
Литургия на верните
Литургия на оглашените
Лъжичка
Люнет
Магерница
Манасиева летопис
Мандорла
Мариинско евангелие
Мартирион
Мартирологии
Мартирологий
Маслосвет
Масорети
Мафорий
Мегарон
Медальон
Мелхиседек
Менора
Месецослов
Месиански пророчества
Месия
Метох
Минеи
Минологий
Миро (Свето Миро)
Миропомазване
Мистагогия
Митаториони
Митрополит
Многопрестолна църква
Молебен
Молитва Господня
Молитвослов
Монах
Монофизитство
Мусандър
Мъченици
Мъченически храм
Назаряни
Назореи
Наос
Нартекс
Нафора
Невма
Несторианство
Неф
Нимб
Номоканон
Обетована земя
Облацио
Обреди
Оглашени
Одеон
Одигитрия
Октоих
Олтар
Омилетика
Омофор
Опистодом
Орар
Орлетци
Освещаване
Открита нартика
Офикия
Павликянство
Паднали ангели
Палимпсест
Панагия
Пангар
Пандантив
Паникадило
Панихида
Пантократор
Параклис
Параман
Паримия
Пастофории
Пасха
Пасхалия
Патерик
Патрология
Патронна ниша
Певница
Пезул
Пентархия
Пентикостар
Периболос
Периптер
Петте стълба на исляма
Пирг
Плафон
Плащаница
Покров
Покров Богородичен
Покровец
Полиелей
Посох
Потир
Праведни
Преждеосветена Света Литургия
Презвитерий
Преображение Господне
Преподобни
Преподобномъченици
Престол
Престолни одежди
Пробастър
Прозелит
Прокимен
Пронаос
Пророци
Проскинитарий
Проскомидийна ниша
Проскомидия
Просфора
Просфорница
Протезис
Псалтир
Псевдобазилика
Равноапостоли
Разсолник
Регистър
Резонансни гърнета
Ретабло
Риба
Ризница
Римска къща (схема)
Рипиди
Садукеи
Сакос
Света Троица
Светец
Свети Дарове
Свети праотци
Свети Седмочисленици
Светилен
Светители
Свещеномъченици
Свещенослужители
Свещенство
Седемте смъртни гряха
Септуагинта
Серафим
Сигилий
Сим
Символ на вярата
Синагога
Синаксар
Синодик
Синтрон
Сионската горница
Скевофилакия
Скиния
Скит
Скрипторий
Солей
Сотириология
Срачица
Сретение
Ставрография
Ставропигиален
Стихар
Стълпник
Стълпници
Схима
Съпрестолие
Съсъдохранителница
Сюгесница
Тайнство
Таксидиот
Талмуд
Тамбур
Тамян
Таргум
Темплон
Теокрация
Теплота
Тетраконхална църква
Типик
Тора
Трансепт
Треба
Требник
Тривилон
Трикирий
Триконхална църква
Триод
Трисветата песен
Трифорий
Троеручица
Тромпа
Тропар
Търновска художествена школа
Убрус
Умиление
Уния
Утвар
Утоли моя печали
Фанариоти
Фарисеи
Фелон
Ферида
Фиала
Филиокве
Херменевтика
Херувим
Херувимската песен
Хилиазъм
Хиротесия
Хиротония
Хорос
Хоругва
Храм
Хризма
Хрисовул
Христология
Христос
Царство Божие
Цела
Църква
Църковнослужител
Часослов
Четвероевангелие на Иван Александър
Чин на Православието (Синодик на Неделя православна)
Чудотворци
Шатровиден храм
Шестопсалмие
Шиитски ислям
Юдино коляно (Иудино коляно)
Юлиански календар
Юродиви
Юродство заради Христа
Яхве

Видове православни църкви


Според каноните, статута на съвременното църковно-административно управление и предназначението им днес православните храмове са:
•    патриаршески (ставропигиални);
•    митрополитски (архиерейски, катедрални);
•    енорийски;
•    манастирски;
•    параклиси.
На територията на България ставропигиалните манастири са пет:
* Бачковски манастир „Успение Богородично“ — днешният му ставропигиален статут е продължение на традицията, положена от ромейския сановник Григорий Бакуриани при основаването на манастира през 1083 г.
* Поморийски манастир „Свети Георги Победоносец”
* Преображенски манастир „Свето Преображение Господне“
* Рилски манастир „Свети Иван Рилски“
* Троянски манастир „Успение Богородично“ — статутът му на ставропигиален манастир, подчинен на Цариградската патриаршия е обявен на 4 декември 1830 година, с грамота подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити.
Ставропигиален е и патриаршеският катедрален храм-паметник „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г. От самото си основаване Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.
Според функционалното си решение патриаршеските и митрополитските църкви са с:
1. едно богослужебно и молитвено пространство;
2. повече от едно богослужебно и молитвено пространство (многопрестолни църкви — църкви, обединени с един или повече параклиси)
Манастирските църкви са от четири разновидности:
1. Съборна църква (главна църква, католикон). Това е основният молитвен дом на клира, посветен обикновено на манастирския патрон.
Както при патриаршеските и митрополитските, така и при монашеските съборни църкви се прилагат двете основни функционални схеми:
а) църкви с едно богослужебно и молитвено пространство;
б) многопрестолни църкви.
Съборните манастирски църкви се проектират задължително с обширен притвор, в който се извършват някои богослужения като: Часо¬вете, Повечерието и Полунощницата. От двете страни на наоса се оформят пространства (певници) за монашеските хорове (ляв и десен клирос).
2. Спомагателни църкви. Такива обикновено са се изграждали в го¬лемите манастири, където капацитетът на съборната църква се е оказвал недостатъчен за клиро и манастирските гости. Често пъти тези църкви се изграждат в отделен двор, обикновено в отредения за сградите на манастирската гостоприемница (архондараджийница — диал. от гр.).
3. Зимните църкви се използват за служби през есенно-зимния период, когато големите неотоплени обеми на съборните храмове стават неудобни за многочасовите дневни и нощни богослужения. Те сеизграждат в непосредствена връзка с жилищните крила. Присъщи са за по-големите манастири с многобройни братства.
4. Манастирските гробищни църкви се разполагат извън манастирския двор, в зоната на монашеските гробища. Тези църкви могат да бъдат изграждани в традиционния си самостоятелен вид — в едно ниво, или като съставна част от монашески костници, представляващи двуетажни сгради, при които църквата заема горното ниво, а долното е еднопространствена зала (костохранилище), в която седем години след погребението се прибират изровените от гробовете кости на починали монаси. Култовата част от костниците може и да бъде не църква, а параклис.
В манастирските структури понякога се включва и един тип пространство, който може да се срещне под термина трапезна църква. В случая обаче става дума за манастирска трапезария с апсида. Наистина в трапезариите по традиция по време на храненето (братска трапеза, агапия) на обяд и вечер се чете от Свещенното Писание, от Житията на светиите, от Църковната история. Поучителни слова и др. под. Затова в някои от тези трапезарии има и амвони. Но в тях не се извършват служби и затова тези апсидни трапезарии нямат иконостаси. Те обаче могат да бъдат изписвани, за да се засили духовното въздействие.