Home.:.bezpolezno.info

АМТИИ ПЛОВДИВ .:. АРХ. ИВАН ДЕЛЧЕВ .:. СПРАВОЧНИЦИ

Световни паметници на културата | Специализиран речник по храмова архитектура

Всички термини |   А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю Я

Автокефална църква
Агапи
Агаряни
Агиографи
Агиография
Агнец евхаристиен
Агора
Адитон
Акакия
Акатист
Акривия
Александрийска патриаршия
Алилуя
Алфа и омега
Амвон
Амин
Анагога
Аналав
Аналой
Анамнезис
Анафора
Анахорет
Ангел
Андрон
Антиминс
Антиномии
Антипасха
Антифон
Апокатастасис
Апокрисиарий
Апологетика
Апостол
Апостоли
Апостолско приемство
Апофатично богословие
Апракос
Апсида
Аркатура
Архангел
Архиепископ
Архонтдарикион
Асеманиево евангелие
Асийски църкви
Атонски църкви
Атриум
Ашевия
Аязмо
Базилика
Балдахин
Балдахинов свод
Баптистерий
Безсребреници
Бема
Библия
Благоверни
Благодат
Богородица Агиосорити́сса
Богородица Великата Панагия
Богородица Всех Скорбящих Радость
Богородица Елеуса
Богородица Неупалимая Купина
Богородица Одигитрия
Богородица Оранта
Богородица Панахранта
Богородица Троеручица
Богородица Ширшая Небес
Богословие
Богослужебни книги
Богослужебни одежди
Богослужение
Богоявление
Велик покаен канон
Великомъченици
Венчилка
Верни
Видове православни манастири
Видове православни църкви
Витлеем
Владишки трон
Вселенска патриаршия
Вселенски събор
Вулгата
Въплъщение
Газофилакион
Геена
Глас
Глоса
Гностицизъм
Голгота
Горница
Горно място
Григориански календар
Гроб Господен
Дамаскин
Дароносица
Дарохранителница
Дванадесетте християнски празника
Двери
Двери дяконски
Двери йерейски
Деисус
Джамал
Джамия
Дикирий
Диптих
Дискос
Добрият пастир
Догмат
Достойно ест
Дохиарница
Дух Свети
Духът на времето (Zeitgeist)
Дяконикон
Евангелисти
Евхаристиен канон
Евхаристия
Евхологий
Екзарх
Екзегетика
Екзонартекс
Еклезиология
Еклезия
Еклога
Екседра
Ектения
Елей
Емпория
Епиклезис
Епископ
Епистасия
Епитимия
Епитрахил
Ерминия
Есхатология
Етикет
Етимасия
Етос
Ефимериен параклис
Ефория
Жезъл
Жертвеник
Заамвонна молитва
Завеса
Звездица
Зилоти
Зографско четвероевангелие
Игумен
Игуменски жезъл
Идиоритмичен
Идиоритмия
Изповед
Изповедници
Иконография
Икономия
Иконостас
Икос
Икумена
Илитон
Имена Божии
Имплувий
Индития
Инсигнии
Институцио
Интерцесио
Ипостас
Ирмологий
Ирмос
Йерарх
Йерей
Йеродякон
Йеромонах
Йерусалимски храм (Вторият храм)
Йерусалимски храм (Соломоновият храм)
Кавия
Кадилница
Калота
Канаския
Канон
Картибулум
Катавасия
Катафатическо богословие
Катехизис
Катехумена
Катизма
Католикон
Католическа
Керамидион
Киворий
Киновиален
Кинотис
Кириакон
Клирос
Колумбарий
Комплувий
Кондак
Кондика
Константиновият дар
Конха
Копие
Костница
Крипта
Кръст
Кръстокуполен храм
Кръщение
Кувуклия
Кукол
Култ
Купел
Лавра
Левити
Литания
Лития
Литургика
Литургия (древна Гърция)
Литургия (християнство)
Литургия на верните
Литургия на оглашените
Лъжичка
Люнет
Магерница
Манасиева летопис
Мандорла
Мариинско евангелие
Мартирион
Мартирологии
Мартирологий
Маслосвет
Масорети
Мафорий
Мегарон
Медальон
Мелхиседек
Менора
Месецослов
Месиански пророчества
Месия
Метох
Минеи
Минологий
Миро (Свето Миро)
Миропомазване
Мистагогия
Митаториони
Митрополит
Многопрестолна църква
Молебен
Молитва Господня
Молитвослов
Монах
Монофизитство
Мусандър
Мъченици
Мъченически храм
Назаряни
Назореи
Наос
Нартекс
Нафора
Невма
Несторианство
Неф
Нимб
Номоканон
Обетована земя
Облацио
Обреди
Оглашени
Одеон
Одигитрия
Октоих
Олтар
Омилетика
Омофор
Опистодом
Орар
Орлетци
Освещаване
Открита нартика
Офикия
Павликянство
Паднали ангели
Палимпсест
Панагия
Пангар
Пандантив
Паникадило
Панихида
Пантократор
Параклис
Параман
Паримия
Пастофории
Пасха
Пасхалия
Патерик
Патрология
Патронна ниша
Певница
Пезул
Пентархия
Пентикостар
Периболос
Периптер
Петте стълба на исляма
Пирг
Плафон
Плащаница
Покров
Покров Богородичен
Покровец
Полиелей
Посох
Потир
Праведни
Преждеосветена Света Литургия
Презвитерий
Преображение Господне
Преподобни
Преподобномъченици
Престол
Престолни одежди
Пробастър
Прозелит
Прокимен
Пронаос
Пророци
Проскинитарий
Проскомидийна ниша
Проскомидия
Просфора
Просфорница
Протезис
Псалтир
Псевдобазилика
Равноапостоли
Разсолник
Регистър
Резонансни гърнета
Ретабло
Риба
Ризница
Римска къща (схема)
Рипиди
Садукеи
Сакос
Света Троица
Светец
Свети Дарове
Свети праотци
Свети Седмочисленици
Светилен
Светители
Свещеномъченици
Свещенослужители
Свещенство
Седемте смъртни гряха
Септуагинта
Серафим
Сигилий
Сим
Символ на вярата
Синагога
Синаксар
Синодик
Синтрон
Сионската горница
Скевофилакия
Скиния
Скит
Скрипторий
Солей
Сотириология
Срачица
Сретение
Ставрография
Ставропигиален
Стихар
Стълпник
Стълпници
Схима
Съпрестолие
Съсъдохранителница
Сюгесница
Тайнство
Таксидиот
Талмуд
Тамбур
Тамян
Таргум
Темплон
Теокрация
Теплота
Тетраконхална църква
Типик
Тора
Трансепт
Треба
Требник
Тривилон
Трикирий
Триконхална църква
Триод
Трисветата песен
Трифорий
Троеручица
Тромпа
Тропар
Търновска художествена школа
Убрус
Умиление
Уния
Утвар
Утоли моя печали
Фанариоти
Фарисеи
Фелон
Ферида
Фиала
Филиокве
Херменевтика
Херувим
Херувимската песен
Хилиазъм
Хиротесия
Хиротония
Хорос
Хоругва
Храм
Хризма
Хрисовул
Христология
Христос
Царство Божие
Цела
Църква
Църковнослужител
Часослов
Четвероевангелие на Иван Александър
Чин на Православието (Синодик на Неделя православна)
Чудотворци
Шатровиден храм
Шестопсалмие
Шиитски ислям
Юдино коляно (Иудино коляно)
Юлиански календар
Юродиви
Юродство заради Христа
Яхве

Богослужебни одежди


дрехите, в които се обличат свещенослужителите при богослужението. Употребата при богослужението на особени одежди води началото си още от Стария Завет. Сам Бог заповядал на Моисей да направи за Аарон като първосвещеник особени одежди, които да облича при богослужението. По примера на Стария Завет и християнската църква установила за свещенослужителите особени одежди. Употребата на богослужебни одежди била необходима и за да могат да се различават степените в църковната йерархия и да се подчертаят тържествеността и тайнствеността на богослужението. Свещените одежди биват дяконски, свещенически и епископски съобразно йерархическото им предназначение.
Дяконски одежди


Дяконът има най-просто одеяние. Неговите одежди се състоят от стихар, орар и наръкавници. Стихарът е права, дълга одежда с широки ръкави. Той символизира светлия (ангелоподобен) живот на обличащите се с него. Напомня чистотата и непорочността с която Божиите служители са длъжни да изпълняват високото си служение. Орара е одежда определена изключително за дяконския чин. Той представлява дълга и тясна лента от плат която се носи на лявото рамо, спусната отпред и отзад до земята. Той символизира ангелски криле и затова на някои орари е изписано „Свят, свят ,свят Господ Саваот”. Наръкавниците напомнят на този , който ги поставя, че той не трябва да се надява на своите сили, но на Божията помощ. Наръкавниците имат и чисто практическо значение. С тях се привързват и краищата на долната одежда за да могат свещенослужителите да действат по-свободно при богослужението.
Свещенически одежди


Свещеническите одежди включват пет елемента (стихар, епитрахил, пояс, наръкавници и фелон). Първите два елемента са стихар и наръкавници. Те се отличават от дяконските по това, че стихарът е по-тънък и се носи като долна дреха.
Епитрахилът е одежда която се окачва на врата и се спуща надоло по гърдите до краката на свещеника. Тази одежда е предимно свещеническа, защото според църковния устав без нея свещеникът както и дяконът без орара не могат да извършват никакво богослужение. Той символизира тежестта на пастирското служение.
Поясът е широка лента, която свещеника препасва над стихара и епитрахила. Той символизира Божествената сила която укрепва свещенослужителите в тяхното високо служение.
Фелонът е дълга и широка без ръкави одежда, която покрива цялото тяло, има отвор за главата и е скъсен в предната част за да може свещеника да движи свободно ръцете си. Фелонът напомня на свещеника, че той, по време на служение, изобразява Иисус Христос, Който принесъл Себе си жертва за човеците.
Набедреникът се дава само на отличени свещеници и представлява ромбоиден плат прикачен на пояса над дясното бедро. Той се нарича още духовен меч.
Архиерейски одежди


Архиерейските одежди са седем на брои според броя на даровете на св. Дух. Те са стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, сакос, омофор и набедреник. Две от тях омофор и сакос са свойствени само на епископския чин.
Сакосът е горна архиерейска одежда която замества фелона при свецениците и има еднакво значение с него. Първоначално е носен само от патриарсите но постепенно станала одежда на всички епископи. В духовен смисъл сакосът означава вретище и с цвета си напомня червената риза, в която бил облечен Спасителя. Тя трябва да напомня на архиерея за унижението и смирението на Спасителя. Звънците, прикачени към сакоса, означават благовестието на словото Божие, което излиза от устата на епископите.
Омофорът е одежда, която се носи от епископа на раменете, над всички други одежди. Той представлява дълъг и широк плат с множество изображения на св. кръстове, който се премята на раменете на архиерея, а краищата му се спускат отпред и отзад. Омофорът принадлежи изключително на епископа, и той без него не може да извършва никакво богослужение. В духовен смисъл омофорът изобразява заблудената овца и пастирските грижи на архиерея, затова в древността се правел от вълна. Различават се малък и голям омофор като разликата е в дължината и начина на носене. Големият омофор обикновено се използва при тържествени случай.
Архиереят носи и други задължителни украшения като митра и енголпие.

Следващата илюстрация представя сборно някои важни църковни утвари и одежди: