Схима
(гр. σχημα - "образ, схема") - първоначално значение: съвкупността от одеждите на монаха, монашеско облачение. Впоследствие тържествена клетва на православните монаси да съблюдават строги аскетически правила на поведение.
В по-широката практика на православната църква има традиция на тристепенно монашество: първото - расофор, т. е. расоношение без произнасяне на обетите; второто - малка схима, т. е. мантия; и третото - велика схима.
Атонските монаси имат само една степен на постригване - велика схима.
При пострижение в малка схима постриганият, като Христов войн се облича в особено облекло, като при обличането на всяка дреха се посочва и нейното предназначение. Най-напред се облича подрасник, в знак на доброволна нищета (бедност) и изтърпяване на всички бедствия. После се облича парамана, напомнящ за благото Христово иго и борбата с плътта и основна отличителна дреха на малката схима. Заедно с парамана се поставя и нагръден дървен кръст, за да напомня за кръстните Христови страдания, на Когото трябва да подражават християните чрез носене на своя кръст. След това монахът се опасва с пояс, знак на препасване със силата и истината, на укротяване на тялото и обновяване на духа. После се облича расо, наречено още "риза на радостта". Най-отгоре се намята мантия, която означава Божието покровителство над подвижниците. Малосхимниците се наричат още мантияши. На главата се поставя камилавка и було. Епанокамилавката се нарича "шлем на надеждата за спасение" и "покривало от светските съблазни". На краката се обуват сандали за напомняне, че монахът е длъжен да бъде образ на всяко послушание и на всяко добро дело. Най-накрая в ръцете му се дава броеница за изричане на определен брой молитви, придружени от поклони, които инокът е длъжен да изпълнява.
Приемането на великия ангелски образ, на великата схима или схимничеството е съвършено отричане от света. Символ е на смърт за мирското и начало на нов, висок и действително ангелски живот. Това последование практически съдържа в себе си последованието на малката схима и се отличава от него по своята продължителност, с по-голямата си тържественост, висота и строгост на обетите, с новото постригване и обличане на схимника. Последованието на великата схима се приписва на св. Пахомий Велики.
Самото пострижение се извършва по същия начин, както и малката схима. След всичко това постригвания се облича в схимнически дрехи, които с някои изключения са същите както на монаха от малката схима. Особени отличителни дрехи на великосхимниците са: кукол вместо епанокамилавка и аналав – вместо параман. На великосхимника също се връчва запалена свещ и кръст, преди да получи поздравления от братята. Приелият велика схима е длъжен да прекара седем дни в църквата в пълното си облекло, в четене и молитва. На осмия ден му се чете особена молитва „во еже сняти кукол”. След това монахът без специално благословение слага или снема от главата си кукола.