Христос

(от гр. "помазаник, помазан"; на еврейски - "месия"). С тази дума е наречен в оригинала на Стария Завет (Дан 9:24-26) Господ Иисус Христос.

Първоначално "помазаник" (месия, христос) са наричали еврейските царе, свещеници и пророци, защото били помазвани със свещено масло или елей (Ис. 45:1, 1Цар 24:6, 2Цар 19:21). След явяването в света на Иисус Христос, наименованието се става Негово име завинаги, нашето най-скъпо име (Деян 4:12). Защото Господ Иисус - Божият син е нашият вечер цар, единствен Първосвещеник и Пророк: по думите на блажени Теофилакт Той като Цар е царствал и царства над греха; като Свещеник е принесъл жертва за нас; като Господ е бил помазан от истинния елей - Св. Дух. Наречен е Помазаник, защото на Неговото човечество безмерно са дарувани всички дарове на Св. Дух, и по този начин на Него в най-голяма степен принадлежи знанието на пророка, светостта на първосвещеника и могъществото на царя.

Във втори псалом четем за Христа: "Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник" (ст. 2). И Сам Господ Иисус Христос говори така за Своето духовно помазание: "Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце" (Ис 61:1). Пророк Даниил също Го сочи като Месия или като Помазаник Господен: "И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има" (9:25-26). (виж Убрус)