Епископ

(от гр. "епископос" - надзирател) - духовно лице (свещенослужител) от третата, най-висшата степен на църковната йерархия. Първите епископи са били св. апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи (от гр. надзорник), презвитери (от гр. старейшина) и дякони (от гр. служител). Първоначално дяконите прислужвали на църковните трапези, а по късно започнали да прислужват и при богослужение.
За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопосветени лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби; обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг).

В Българската православна църква епархийските архиереи се наричат митрополити. Епископите у нас нямат епархия, а заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват. Хорепископ или викарен епископ, митрополит, архиепископ, патриарх, католикос и папа са само служебни звания на епископа.