Home.:.bezpolezno.info

АМТИИ ПЛОВДИВ .:. АРХ. ИВАН ДЕЛЧЕВ .:. СПРАВОЧНИЦИ

Световни паметници на културата | Специализиран речник по храмова архитектура

Всички термини |   А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю Я

Автокефална църква
Агапи
Агаряни
Агиографи
Агиография
Агнец евхаристиен
Агора
Адитон
Акакия
Акатист
Акривия
Александрийска патриаршия
Алилуя
Алфа и омега
Амвон
Амин
Анагога
Аналав
Аналой
Анамнезис
Анафора
Анахорет
Ангел
Андрон
Антиминс
Антиномии
Антипасха
Антифон
Апокатастасис
Апокрисиарий
Апологетика
Апостол
Апостоли
Апостолско приемство
Апофатично богословие
Апракос
Апсида
Аркатура
Архангел
Архиепископ
Архонтдарикион
Асеманиево евангелие
Асийски църкви
Атонски църкви
Атриум
Ашевия
Аязмо
Базилика
Балдахин
Балдахинов свод
Баптистерий
Безсребреници
Бема
Библия
Благоверни
Благодат
Богородица Агиосорити́сса
Богородица Великата Панагия
Богородица Всех Скорбящих Радость
Богородица Елеуса
Богородица Неупалимая Купина
Богородица Одигитрия
Богородица Оранта
Богородица Панахранта
Богородица Троеручица
Богородица Ширшая Небес
Богословие
Богослужебни книги
Богослужебни одежди
Богослужение
Богоявление
Велик покаен канон
Великомъченици
Венчилка
Верни
Видове православни манастири
Видове православни църкви
Витлеем
Владишки трон
Вселенска патриаршия
Вселенски събор
Вулгата
Въплъщение
Газофилакион
Геена
Глас
Глоса
Гностицизъм
Голгота
Горница
Горно място
Григориански календар
Гроб Господен
Дамаскин
Дароносица
Дарохранителница
Дванадесетте християнски празника
Двери
Двери дяконски
Двери йерейски
Деисус
Джамал
Джамия
Дикирий
Диптих
Дискос
Добрият пастир
Догмат
Достойно ест
Дохиарница
Дух Свети
Духът на времето (Zeitgeist)
Дяконикон
Евангелисти
Евхаристиен канон
Евхаристия
Евхологий
Екзарх
Екзегетика
Екзонартекс
Еклезиология
Еклезия
Еклога
Екседра
Ектения
Елей
Емпория
Епиклезис
Епископ
Епистасия
Епитимия
Епитрахил
Ерминия
Есхатология
Етикет
Етимасия
Етос
Ефимериен параклис
Ефория
Жезъл
Жертвеник
Заамвонна молитва
Завеса
Звездица
Зилоти
Зографско четвероевангелие
Игумен
Игуменски жезъл
Идиоритмичен
Идиоритмия
Изповед
Изповедници
Иконография
Икономия
Иконостас
Икос
Икумена
Илитон
Имена Божии
Имплувий
Индития
Инсигнии
Институцио
Интерцесио
Ипостас
Ирмологий
Ирмос
Йерарх
Йерей
Йеродякон
Йеромонах
Йерусалимски храм (Вторият храм)
Йерусалимски храм (Соломоновият храм)
Кавия
Кадилница
Калота
Канаския
Канон
Картибулум
Катавасия
Катафатическо богословие
Катехизис
Катехумена
Катизма
Католикон
Католическа
Керамидион
Киворий
Киновиален
Кинотис
Кириакон
Клирос
Колумбарий
Комплувий
Кондак
Кондика
Константиновият дар
Конха
Копие
Костница
Крипта
Кръст
Кръстокуполен храм
Кръщение
Кувуклия
Кукол
Култ
Купел
Лавра
Левити
Литания
Лития
Литургика
Литургия (древна Гърция)
Литургия (християнство)
Литургия на верните
Литургия на оглашените
Лъжичка
Люнет
Магерница
Манасиева летопис
Мандорла
Мариинско евангелие
Мартирион
Мартирологии
Мартирологий
Маслосвет
Масорети
Мафорий
Мегарон
Медальон
Мелхиседек
Менора
Месецослов
Месиански пророчества
Месия
Метох
Минеи
Минологий
Миро (Свето Миро)
Миропомазване
Мистагогия
Митаториони
Митрополит
Многопрестолна църква
Молебен
Молитва Господня
Молитвослов
Монах
Монофизитство
Мусандър
Мъченици
Мъченически храм
Назаряни
Назореи
Наос
Нартекс
Нафора
Невма
Несторианство
Неф
Нимб
Номоканон
Обетована земя
Облацио
Обреди
Оглашени
Одеон
Одигитрия
Октоих
Олтар
Омилетика
Омофор
Опистодом
Орар
Орлетци
Освещаване
Открита нартика
Офикия
Павликянство
Паднали ангели
Палимпсест
Панагия
Пангар
Пандантив
Паникадило
Панихида
Пантократор
Параклис
Параман
Паримия
Пастофории
Пасха
Пасхалия
Патерик
Патрология
Патронна ниша
Певница
Пезул
Пентархия
Пентикостар
Периболос
Периптер
Петте стълба на исляма
Пирг
Плафон
Плащаница
Покров
Покров Богородичен
Покровец
Полиелей
Посох
Потир
Праведни
Преждеосветена Света Литургия
Презвитерий
Преображение Господне
Преподобни
Преподобномъченици
Престол
Престолни одежди
Пробастър
Прозелит
Прокимен
Пронаос
Пророци
Проскинитарий
Проскомидийна ниша
Проскомидия
Просфора
Просфорница
Протезис
Псалтир
Псевдобазилика
Равноапостоли
Разсолник
Регистър
Резонансни гърнета
Ретабло
Риба
Ризница
Римска къща (схема)
Рипиди
Садукеи
Сакос
Света Троица
Светец
Свети Дарове
Свети праотци
Свети Седмочисленици
Светилен
Светители
Свещеномъченици
Свещенослужители
Свещенство
Седемте смъртни гряха
Септуагинта
Серафим
Сигилий
Сим
Символ на вярата
Синагога
Синаксар
Синодик
Синтрон
Сионската горница
Скевофилакия
Скиния
Скит
Скрипторий
Солей
Сотириология
Срачица
Сретение
Ставрография
Ставропигиален
Стихар
Стълпник
Стълпници
Схима
Съпрестолие
Съсъдохранителница
Сюгесница
Тайнство
Таксидиот
Талмуд
Тамбур
Тамян
Таргум
Темплон
Теокрация
Теплота
Тетраконхална църква
Типик
Тора
Трансепт
Треба
Требник
Тривилон
Трикирий
Триконхална църква
Триод
Трисветата песен
Трифорий
Троеручица
Тромпа
Тропар
Търновска художествена школа
Убрус
Умиление
Уния
Утвар
Утоли моя печали
Фанариоти
Фарисеи
Фелон
Ферида
Фиала
Филиокве
Херменевтика
Херувим
Херувимската песен
Хилиазъм
Хиротесия
Хиротония
Хорос
Хоругва
Храм
Хризма
Хрисовул
Христология
Христос
Царство Божие
Цела
Църква
Църковнослужител
Часослов
Четвероевангелие на Иван Александър
Чин на Православието (Синодик на Неделя православна)
Чудотворци
Шатровиден храм
Шестопсалмие
Шиитски ислям
Юдино коляно (Иудино коляно)
Юлиански календар
Юродиви
Юродство заради Христа
Яхве

Вулгата


(Vulgata) - латински превод на Библията, осъществен от блажени Иероним. Необходимостта от превода възникнала поради несъвършенствата на направения по-рано Италийски и др. латински преводи на Библията. През 382 г. папа Дамас І (366-384) поръчал на блаж. Иероним да прегледа и да поправи текста на старата латинска Библия, преведена от гръцки. Иероним не се ограничил с редактиране, а направил собствен превод от оригиналния език. Тъй като по онова време не съществували учебни ръководства, стридонският учител започнал да учи старогръцки език от хора, с които се запознава, живеейки в Палестина.
Иероним работил над превода на Библията петнадесет години (от 382 до 405 г.), като използвал древни ръкописи на Писанието. С малки промени той запазил латинския превод на Новия Завет и Псалтира, а в предишния си вид оставил Книгите Товит, Естир, гръцките части на Даниил, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Варух и 1-3 Макавейска. Така основните усилия на преводача били насочени към древноеврейските текстове.
Преводът на блаж. Иероним получил по-късно названието Vulgata Editio, "общоприето издание", или просто Вулгата (Vg). Той се отличава с голяма близост до оригинала, но същевременно преводачът не го следвал буквално и не отстъпвал от законите на латинския език. Иероним отстранил промъкналите се в текста глоси и поправил стила. Познавач и ценител на римските класици, той придал на Вулгата лаконичната красота на латинската проза. Нежелаейки да смущава благочестивите читатели, преводачът запазил при възможност вариантите на старите преводи, които са използвали много св. отци, в това число св. Амбросий Медиолански и блаж. Августин. Въпреки това Вулгата предизвикала съпротивата на съвременниците си и получила пълно признание едва през VІІ век. От времето на Исидор Севилски авторитетът на превода повече не се оспорва. Католическата църква го канонизирала фактически на Тридентския събор през 1546 година.