Home.:.bezpolezno.info

АМТИИ ПЛОВДИВ .:. АРХ. ИВАН ДЕЛЧЕВ .:. СПРАВОЧНИЦИ

Световни паметници на културата | Специализиран речник по храмова архитектура

Всички термини |   А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю Я

Автокефална църква
Агапи
Агаряни
Агиографи
Агиография
Агнец евхаристиен
Агора
Адитон
Акакия
Акатист
Акривия
Александрийска патриаршия
Алилуя
Алфа и омега
Амвон
Амин
Анагога
Аналав
Аналой
Анамнезис
Анафора
Анахорет
Ангел
Андрон
Антиминс
Антиномии
Антипасха
Антифон
Апокатастасис
Апокрисиарий
Апологетика
Апостол
Апостоли
Апостолско приемство
Апофатично богословие
Апракос
Апсида
Аркатура
Архангел
Архиепископ
Архонтдарикион
Асеманиево евангелие
Асийски църкви
Атонски църкви
Атриум
Ашевия
Аязмо
Базилика
Балдахин
Балдахинов свод
Баптистерий
Безсребреници
Бема
Библия
Благоверни
Благодат
Богородица Агиосорити́сса
Богородица Великата Панагия
Богородица Всех Скорбящих Радость
Богородица Елеуса
Богородица Неупалимая Купина
Богородица Одигитрия
Богородица Оранта
Богородица Панахранта
Богородица Троеручица
Богородица Ширшая Небес
Богословие
Богослужебни книги
Богослужебни одежди
Богослужение
Богоявление
Велик покаен канон
Великомъченици
Венчилка
Верни
Видове православни манастири
Видове православни църкви
Витлеем
Владишки трон
Вселенска патриаршия
Вселенски събор
Вулгата
Въплъщение
Газофилакион
Геена
Глас
Глоса
Гностицизъм
Голгота
Горница
Горно място
Григориански календар
Гроб Господен
Дамаскин
Дароносица
Дарохранителница
Дванадесетте християнски празника
Двери
Двери дяконски
Двери йерейски
Деисус
Джамал
Джамия
Дикирий
Диптих
Дискос
Добрият пастир
Догмат
Достойно ест
Дохиарница
Дух Свети
Духът на времето (Zeitgeist)
Дяконикон
Евангелисти
Евхаристиен канон
Евхаристия
Евхологий
Екзарх
Екзегетика
Екзонартекс
Еклезиология
Еклезия
Еклога
Екседра
Ектения
Елей
Емпория
Епиклезис
Епископ
Епистасия
Епитимия
Епитрахил
Ерминия
Есхатология
Етикет
Етимасия
Етос
Ефимериен параклис
Ефория
Жезъл
Жертвеник
Заамвонна молитва
Завеса
Звездица
Зилоти
Зографско четвероевангелие
Игумен
Игуменски жезъл
Идиоритмичен
Идиоритмия
Изповед
Изповедници
Иконография
Икономия
Иконостас
Икос
Икумена
Илитон
Имена Божии
Имплувий
Индития
Инсигнии
Институцио
Интерцесио
Ипостас
Ирмологий
Ирмос
Йерарх
Йерей
Йеродякон
Йеромонах
Йерусалимски храм (Вторият храм)
Йерусалимски храм (Соломоновият храм)
Кавия
Кадилница
Калота
Канаския
Канон
Картибулум
Катавасия
Катафатическо богословие
Катехизис
Катехумена
Катизма
Католикон
Католическа
Керамидион
Киворий
Киновиален
Кинотис
Кириакон
Клирос
Колумбарий
Комплувий
Кондак
Кондика
Константиновият дар
Конха
Копие
Костница
Крипта
Кръст
Кръстокуполен храм
Кръщение
Кувуклия
Кукол
Култ
Купел
Лавра
Левити
Литания
Лития
Литургика
Литургия (древна Гърция)
Литургия (християнство)
Литургия на верните
Литургия на оглашените
Лъжичка
Люнет
Магерница
Манасиева летопис
Мандорла
Мариинско евангелие
Мартирион
Мартирологии
Мартирологий
Маслосвет
Масорети
Мафорий
Мегарон
Медальон
Мелхиседек
Менора
Месецослов
Месиански пророчества
Месия
Метох
Минеи
Минологий
Миро (Свето Миро)
Миропомазване
Мистагогия
Митаториони
Митрополит
Многопрестолна църква
Молебен
Молитва Господня
Молитвослов
Монах
Монофизитство
Мусандър
Мъченици
Мъченически храм
Назаряни
Назореи
Наос
Нартекс
Нафора
Невма
Несторианство
Неф
Нимб
Номоканон
Обетована земя
Облацио
Обреди
Оглашени
Одеон
Одигитрия
Октоих
Олтар
Омилетика
Омофор
Опистодом
Орар
Орлетци
Освещаване
Открита нартика
Офикия
Павликянство
Паднали ангели
Палимпсест
Панагия
Пангар
Пандантив
Паникадило
Панихида
Пантократор
Параклис
Параман
Паримия
Пастофории
Пасха
Пасхалия
Патерик
Патрология
Патронна ниша
Певница
Пезул
Пентархия
Пентикостар
Периболос
Периптер
Петте стълба на исляма
Пирг
Плафон
Плащаница
Покров
Покров Богородичен
Покровец
Полиелей
Посох
Потир
Праведни
Преждеосветена Света Литургия
Презвитерий
Преображение Господне
Преподобни
Преподобномъченици
Престол
Престолни одежди
Пробастър
Прозелит
Прокимен
Пронаос
Пророци
Проскинитарий
Проскомидийна ниша
Проскомидия
Просфора
Просфорница
Протезис
Псалтир
Псевдобазилика
Равноапостоли
Разсолник
Регистър
Резонансни гърнета
Ретабло
Риба
Ризница
Римска къща (схема)
Рипиди
Садукеи
Сакос
Света Троица
Светец
Свети Дарове
Свети праотци
Свети Седмочисленици
Светилен
Светители
Свещеномъченици
Свещенослужители
Свещенство
Седемте смъртни гряха
Септуагинта
Серафим
Сигилий
Сим
Символ на вярата
Синагога
Синаксар
Синодик
Синтрон
Сионската горница
Скевофилакия
Скиния
Скит
Скрипторий
Солей
Сотириология
Срачица
Сретение
Ставрография
Ставропигиален
Стихар
Стълпник
Стълпници
Схима
Съпрестолие
Съсъдохранителница
Сюгесница
Тайнство
Таксидиот
Талмуд
Тамбур
Тамян
Таргум
Темплон
Теокрация
Теплота
Тетраконхална църква
Типик
Тора
Трансепт
Треба
Требник
Тривилон
Трикирий
Триконхална църква
Триод
Трисветата песен
Трифорий
Троеручица
Тромпа
Тропар
Търновска художествена школа
Убрус
Умиление
Уния
Утвар
Утоли моя печали
Фанариоти
Фарисеи
Фелон
Ферида
Фиала
Филиокве
Херменевтика
Херувим
Херувимската песен
Хилиазъм
Хиротесия
Хиротония
Хорос
Хоругва
Храм
Хризма
Хрисовул
Христология
Христос
Царство Божие
Цела
Църква
Църковнослужител
Часослов
Четвероевангелие на Иван Александър
Чин на Православието (Синодик на Неделя православна)
Чудотворци
Шатровиден храм
Шестопсалмие
Шиитски ислям
Юдино коляно (Иудино коляно)
Юлиански календар
Юродиви
Юродство заради Христа
Яхве

Библия


думата Библия произлиза от гр. bjblia - книги. Съответният еврейски термин, използван в Св. Писание, се среща за първи път още в старозаветно време: "Аз, Даниил, разбрах от книгите (евр. сфарим) кои са годините, през които е стигнало словото на Повелителя до Еремия" (Дан 9:2). В християнската църква терминът Библия се употребява от края на І в., както свидетелства намерен през 1875 г. фрагмент от 1Кор на св. Климент Римски (14,2). Там думата Библия означава Стария Завет.
При св. отци на Църквата думата Библия се среща рядко (най-ранно свидетелство има в беседата на св. Йоан Златоуст за Кол 1). По-нататък терминът загубва множественото си число и започва да се употребява като название на цялото Свещено писание.
В юдейската традиция еквивалентна дума на Библия е Танах - съкращение от трите думи, означаващи разделите на Стария Завет: Тора (Петокнижие), Нвиим (Пророчески писания) и Ктувим (Писания).
Християнски синоними на думата Библия са: "Писание" (Мт 21:42; 2 Тим 3:16), "свети писания" (Рим 1:2), "Свещени писания" " (2 Тим 3:15).

БИБЛИЯТА е боговдъхновеното Слово Божие и е решаваща част от Божието Самооткровение на човечеството. Старият Завет разказва за историята на това откровение от сътворението до епохата на пророците. Новият Завет ни предава разказа за раждането и живота на Иисус Христос, както и писанията на Неговите апостоли. Той също включва част от историята на ранната Църква и полага основите на църковното апостолско учение. (Виж статията Относно отношението между Стария и Новия Завет ). Тези писания са били четени в църквите още по времето, когато са били написани, а най-ранния списък на всички новозаветни текстове може да бъде намерен в тридесет и третото правило на поместен църковен събор, проведен в Картаген и в откъс от едно писмо на Св. Атанасий Александрийски от 367 година. И двата източника изброяват всички познати ни днес книги на Новия Завет без изключение. Поместен събор, проведен навярно в Рим през 382, съставя окончателния списък на каноничните книги на Стария и Новия Завет. Светото Писание е в самото сърце на православното богослужение и благочестие.
    Каноничните книги на Библията са 39 книги на Стария Завет и 27 книги на Новия Завет (съставляващи съвременната канонична Библия), които Църквата признава изцяло боговдъхновени. Редом с тях съществуват така наречените апокрифни книги, невлизащи в каноничната Библия. Така католическият старозаветен канон наброява 45 книги, еврейският и протестантският - само 39, смятайки за неканонични книгите Товит, Юдит, Предмъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Варух, 2 Ездра и две от книгите Макавейски. Освен 45-те книги Септуагинта, Вулгата, Славянската Библия и Синодалният превод съдържат Третата книга Макавейска, Трета Ездра и Псалом 151.
    Неканонични книги (Anaginoskomena Books) - книги, които не са включени в Еврейския канон, но присъстват в Стария Завет на Свещеното Писание. Като не боговдъхновени, Църквата не ги е добавила в Библейския канон, но ги възприема като Свещено Писание поради това, че са църковни и полезни за назидание и благочестивост на вярващите. В Библията има 11 такива книги: историческите 2Ездра, Иудит, 1,2 и 3 Макавейски; учителните Товит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, син Сирахов и подражателно пророческите Послание на пр. Иеремия, Варух и 3 Ездра.
    Отношението на християните към неканоническите книги е различно. От Лутер до наши дни протестантите ги смятат за безблагодатни и издават Св. Писание без неканоничните книги, като при това войнствено отричат дори позоваването на тях. Наричат ги "еклесиастки" и дори "апокрифни" книги. (Някои от евангелските християни, сред които напр. баптистите, ползват неканоничните книги - особено през последните десетилетия). Католическата Църква пък е утвърдила за боговдъхновени в еднаква степен както каноничните, така и неканоничните книги. Това е станало след Реформацията, на Тридентския събор в 1545 г., и оттогава католиците наричат неканоническите книги Deutrocanonical, т.е. принадлежащи към втори или по-късен Библейски канон. Православната Църква е чужда на подобни крайности: за боговдъхновени Тя признава единствено каноническите книги на Библията.
    В неканоническите книги се съдържат най-велики истини на Божественото Откровение. Така например, за празника Обновление, на който Господ Иисус Христос е ходил в Иерусалим, се съобщава само в неканонична книга; единствено в неканонична книга ясно и определено е казано, че Бог е сътворил света от нищото (2 Мак. 7:28).