Гностицизъм

(от гр. gnosis – γνώσιζ  „знание, познание”). Многолико религиозно-философско течение, развивало се паралелно с християнството. Най-известните основатели на гностически секти били Симон Влъхв, Менандър, Стурнин, Керинт (I в.пр.Хр.), Василид (+ок. 140 г.), Валентин (ср. II в.) и Маркион (II в.). Те имали своя собствена гностическа система, в която в различна степен съчетавали християнски с източни, елинистични и юдаистки елементи. Против гностицизма са писали много св. отци на църквата, сред които св. Ириней Лионски, Тертулиян, св. Иполит Римски, Епифаний и други.Най-характерни черти на гностицизма са политеизмът (поради вярата в съществуването на множество по-нисши божества – еони) и дуализмът (вярата, че светът е сътворен не от Бог, а от зла сила, наречена Демиург). В своя чист вид гностицизмът е изчезнал твърде рано, но остатъци от гностическата духовност съществува и днес, особено след откриването в средата на XX в. на множество гностически писания в Наг-Хамади, Египет.