Двери
Една от трите врати на съвременния иконостас.
Централно разположената врата в древността наричали свети двери, защото открива за богомолците Светия Престол на Царя на Царете, а днес – царски двери (гърците я наричат красни двери). По подобие на „Свeтая свeтих” в Йерусалимския храм, тя е двукрилна и богато украсена. На нея е изобразена сцената на Светото Благовещение, често с четиримата евангелисти, а понякога и с пророци. Тя е символ на това, че Бог чрез Благовещението слезе от небето на земята (символизирано тук от Св. олтар и нефа), което беше възвестено от пророците и евангелистите. Царските двери се отварят, когато клирът извършва своите тържествени входове и изходи. През тях минават само лица, приели трите степени на свещенството, облечени в одежди. Южните и северните врати на иконостаса са от по едно крило. На тях обикновено се изобразяват архангелите Михаил и Гавриил, както и св. архидякон Стефан. Те символизират вратите на рая, пазени от ангели след грехопадението на Адама. В някои по-малки храмове има само една странична врата; нерядко входът е закрит и само със завеса. През южната врата могат да минават свещенослужители и църковнослужители, без да са облечени в одежди.
През време на Светлата седмица трите врати на иконостаса се оставят отворени, в символ на това, че Христос чрез Своята смърт и Своето възкресение ни откри вратите на небето (тук символизирано от олтара).
Царски двери, Новгород, 15 век.