Home.:.bezpolezno.info

АМТИИ ПЛОВДИВ .:. АРХ. ИВАН ДЕЛЧЕВ .:. СПРАВОЧНИЦИ

Световни паметници на културата | Специализиран речник по храмова архитектура

Всички термини |   А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю Я

Автокефална църква
Агапи
Агаряни
Агиографи
Агиография
Агнец евхаристиен
Агора
Адитон
Акакия
Акатист
Акривия
Александрийска патриаршия
Алилуя
Алфа и омега
Амвон
Амин
Анагога
Аналав
Аналой
Анамнезис
Анафора
Анахорет
Ангел
Андрон
Антиминс
Антиномии
Антипасха
Антифон
Апокатастасис
Апокрисиарий
Апологетика
Апостол
Апостоли
Апостолско приемство
Апофатично богословие
Апракос
Апсида
Аркатура
Архангел
Архиепископ
Архонтдарикион
Асеманиево евангелие
Асийски църкви
Атонски църкви
Атриум
Ашевия
Аязмо
Базилика
Балдахин
Балдахинов свод
Баптистерий
Безсребреници
Бема
Библия
Благоверни
Благодат
Богородица Агиосорити́сса
Богородица Великата Панагия
Богородица Всех Скорбящих Радость
Богородица Елеуса
Богородица Неупалимая Купина
Богородица Одигитрия
Богородица Оранта
Богородица Панахранта
Богородица Троеручица
Богородица Ширшая Небес
Богословие
Богослужебни книги
Богослужебни одежди
Богослужение
Богоявление
Велик покаен канон
Великомъченици
Венчилка
Верни
Видове православни манастири
Видове православни църкви
Витлеем
Владишки трон
Вселенска патриаршия
Вселенски събор
Вулгата
Въплъщение
Газофилакион
Геена
Глас
Глоса
Гностицизъм
Голгота
Горница
Горно място
Григориански календар
Гроб Господен
Дамаскин
Дароносица
Дарохранителница
Дванадесетте християнски празника
Двери
Двери дяконски
Двери йерейски
Деисус
Джамал
Джамия
Дикирий
Диптих
Дискос
Добрият пастир
Догмат
Достойно ест
Дохиарница
Дух Свети
Духът на времето (Zeitgeist)
Дяконикон
Евангелисти
Евхаристиен канон
Евхаристия
Евхологий
Екзарх
Екзегетика
Екзонартекс
Еклезиология
Еклезия
Еклога
Екседра
Ектения
Елей
Емпория
Епиклезис
Епископ
Епистасия
Епитимия
Епитрахил
Ерминия
Есхатология
Етикет
Етимасия
Етос
Ефимериен параклис
Ефория
Жезъл
Жертвеник
Заамвонна молитва
Завеса
Звездица
Зилоти
Зографско четвероевангелие
Игумен
Игуменски жезъл
Идиоритмичен
Идиоритмия
Изповед
Изповедници
Иконография
Икономия
Иконостас
Икос
Икумена
Илитон
Имена Божии
Имплувий
Индития
Инсигнии
Институцио
Интерцесио
Ипостас
Ирмологий
Ирмос
Йерарх
Йерей
Йеродякон
Йеромонах
Йерусалимски храм (Вторият храм)
Йерусалимски храм (Соломоновият храм)
Кавия
Кадилница
Калота
Канаския
Канон
Картибулум
Катавасия
Катафатическо богословие
Катехизис
Катехумена
Катизма
Католикон
Католическа
Керамидион
Киворий
Киновиален
Кинотис
Кириакон
Клирос
Колумбарий
Комплувий
Кондак
Кондика
Константиновият дар
Конха
Копие
Костница
Крипта
Кръст
Кръстокуполен храм
Кръщение
Кувуклия
Кукол
Култ
Купел
Лавра
Левити
Литания
Лития
Литургика
Литургия (древна Гърция)
Литургия (християнство)
Литургия на верните
Литургия на оглашените
Лъжичка
Люнет
Магерница
Манасиева летопис
Мандорла
Мариинско евангелие
Мартирион
Мартирологии
Мартирологий
Маслосвет
Масорети
Мафорий
Мегарон
Медальон
Мелхиседек
Менора
Месецослов
Месиански пророчества
Месия
Метох
Минеи
Минологий
Миро (Свето Миро)
Миропомазване
Мистагогия
Митаториони
Митрополит
Многопрестолна църква
Молебен
Молитва Господня
Молитвослов
Монах
Монофизитство
Мусандър
Мъченици
Мъченически храм
Назаряни
Назореи
Наос
Нартекс
Нафора
Невма
Несторианство
Неф
Нимб
Номоканон
Обетована земя
Облацио
Обреди
Оглашени
Одеон
Одигитрия
Октоих
Олтар
Омилетика
Омофор
Опистодом
Орар
Орлетци
Освещаване
Открита нартика
Офикия
Павликянство
Паднали ангели
Палимпсест
Панагия
Пангар
Пандантив
Паникадило
Панихида
Пантократор
Параклис
Параман
Паримия
Пастофории
Пасха
Пасхалия
Патерик
Патрология
Патронна ниша
Певница
Пезул
Пентархия
Пентикостар
Периболос
Периптер
Петте стълба на исляма
Пирг
Плафон
Плащаница
Покров
Покров Богородичен
Покровец
Полиелей
Посох
Потир
Праведни
Преждеосветена Света Литургия
Презвитерий
Преображение Господне
Преподобни
Преподобномъченици
Престол
Престолни одежди
Пробастър
Прозелит
Прокимен
Пронаос
Пророци
Проскинитарий
Проскомидийна ниша
Проскомидия
Просфора
Просфорница
Протезис
Псалтир
Псевдобазилика
Равноапостоли
Разсолник
Регистър
Резонансни гърнета
Ретабло
Риба
Ризница
Римска къща (схема)
Рипиди
Садукеи
Сакос
Света Троица
Светец
Свети Дарове
Свети праотци
Свети Седмочисленици
Светилен
Светители
Свещеномъченици
Свещенослужители
Свещенство
Седемте смъртни гряха
Септуагинта
Серафим
Сигилий
Сим
Символ на вярата
Синагога
Синаксар
Синодик
Синтрон
Сионската горница
Скевофилакия
Скиния
Скит
Скрипторий
Солей
Сотириология
Срачица
Сретение
Ставрография
Ставропигиален
Стихар
Стълпник
Стълпници
Схима
Съпрестолие
Съсъдохранителница
Сюгесница
Тайнство
Таксидиот
Талмуд
Тамбур
Тамян
Таргум
Темплон
Теокрация
Теплота
Тетраконхална църква
Типик
Тора
Трансепт
Треба
Требник
Тривилон
Трикирий
Триконхална църква
Триод
Трисветата песен
Трифорий
Троеручица
Тромпа
Тропар
Търновска художествена школа
Убрус
Умиление
Уния
Утвар
Утоли моя печали
Фанариоти
Фарисеи
Фелон
Ферида
Фиала
Филиокве
Херменевтика
Херувим
Херувимската песен
Хилиазъм
Хиротесия
Хиротония
Хорос
Хоругва
Храм
Хризма
Хрисовул
Христология
Христос
Царство Божие
Цела
Църква
Църковнослужител
Часослов
Четвероевангелие на Иван Александър
Чин на Православието (Синодик на Неделя православна)
Чудотворци
Шатровиден храм
Шестопсалмие
Шиитски ислям
Юдино коляно (Иудино коляно)
Юлиански календар
Юродиви
Юродство заради Христа
Яхве

Иконостас


(от гр. икона и stasis – местоположение) – преграда с икони между олтара и наоса в православния храм. Състои се от няколко хоризонтални пояса: цокъл с табли, царски, празничен и апостолски редове с икони, увенчани с Христовото Разпятие. В центъра на иконостаса са олтарните (царски) двери, на които обикновено е изобразено Благовещението, а над тях – икона на Тайната вечеря.

Ранновизантийският тип иконостас представлявал невисока преграда от дялан камък или мрамор. В началото на VII в. започнали да поставят кръст (според свидетелството на Софроний Йерусалимски и Георгий Амартол), а по времето на император Василий Македониян (876-886) – икона на Спасителя. Постепенно към нея започнали да добавят други деисусни и празнични икони, които съединявали понякога на една дъска – т.н. темплон. От него бил сформиран иконостаса. Като сложна система от свещени изображения, иконостасът може да бъде тълкуван символически по различни начини. Високите иконостаси с много редове от икони се появил чак в края на XIV-XV век. В българските възрожденски църкви иконостасът е изработван с богата дърворезбена украса.

В средата на иконостаса са царските двери (5), а отстрани има еднокрилни врати (6) и (7) с икона или вход със завеса.

Над царските двери се слага или образ на лъчезарно слънце –­ символ на Бога, или някой символ на Св. Троица, или т.нар. Неръкотворен образ или т.нар. деисис. По-горе се поставя картината на Тайната вечеря (9) и най-горе ­Разпятието Христово. Над Разпятието виси канило

Редове от икони в иконостаса

 

Иконостасът в Шипченския манастир

Схема на иконостас

Някои от изборените елементи ги няма на илюстрациятта, но е указано местоположението им в пълната версия на иконостаса.

а. солеа – платформата, върху коато стъпва иконостасът

б. Дяконски двери (южна и северна) — северната е свързана с обреда, извършван в проскомидийната ниша, както и с „малкия вход”, извършван от дякона, и е задължителна за всеки иконостас, независимо от големината му, докато в малки църковни постройки южните двери могат и да липсват. Понякога северната двер е наричана и „проскомидийна двер”. Наричани са още: „ангелски двери”, „олтарски врати”, .райски двери”.

в. Свети двери — двукрили врати, разположени задължително в централната ос на наоса и централната вертикална ос на иконостаса. Понякога са наричани „Царски две­ри”. Върху тях се изобразяват: сцената „Благовещение”, образите на четиримата еван­гелисти и на светите отци на Църквата.

г. Големи подиконни табли, наричани още „поли”, „скутеви”, „перде” в миналото и в раз­лични райони. Разделят се една от друга с помощта на пиластри, наричани „диреци”.Върху тях се изобразяват старозаветни сцени — сътворението на света и др.

д. Малки подиконни табли, предназначени да отделят големите „царски” икони от дол­ния пояс. Наричани още "таблети”, „китабине”, „китабета”.

е. Пояс на големите икони, наричани „царски”. Около св. Двери се поставят иконите на Богородица (в северното поле), на Иисус Христос (в южното поле) и на Йоан Кръстител. Така около централния елемент на иконостаса се оформя групата Дейсис (Моление). До иконата на Божията майка се помества изображение на светеца — патрон на хра­ма или на храмовия празник. Останалите икони според броя на полетата са на най-почитаните светци.

ж. Пояс на люнетите, които завършват колонадата от царския ред. В по-ранните приме­ри този пояс е заменен от пояс от прави табли, но за XIX век е почти задължителен в тази форма. В някои области люнетите се наричат „кръжила”, „кемери” и пр.

з. Лозница, (лозичка) — хоризонтален фриз, върху който стъпва поясът на малките икони. Украсен с изображения на ластари от лоза, той илюстрира думите на Христос: „ Аз съм лозата…” В средата често се изобразява родоначалникът на Христовия род — Иесей.

и. Пояс на малките икони — „апостолски ред”; когато редовете са два един над друг, горният се нарича „празничен ред”. В средата на долния ред се поместват трите икони на Молението (Богородица. Христос и Йоан Кръстител), а около тях — 12-те апостоли, пророци, а ако редът е дълъг, и икони на други светци. В горния ред са изображенията на Великите християнски празници (годишния литургичен кръг), на поместни празници, на светци и пр.

к. Венчилка — частта, увенчаваща иконостаса, над която стъпва големият, централен кръст. Оформя се като класически или бароков фронтон, но може да бъде и хоризон­тална резбована лента. В големите иконостаси фронтоните са три, като отговарят на трите кораба. Северният се украсява със символно изображение на Стария завет, а южният — с изображение на Новия завет. В украсата на венчилката се включват често изображения на митични чудовища с опазващи функции, изображения на уредите за Христовите мъчения (клещи, пики, факли и пр.), изображение на петела, който пропява при отричането на св. Петър, и пр. Над нея се поставят и т.нар. „рипиди” — елиптични. свободно стоящи медальони, в които се помества една икона.

л. Централен кръст, стъпил върху символа на победената от Христос смърт. В късните иконостаси върху него се изобразява разпнатият Христос.