Иконостас
(от гр. икона и stasis – местоположение) – преграда с икони между олтара и наоса в православния храм. Състои се от няколко хоризонтални пояса: цокъл с табли, царски, празничен и апостолски редове с икони, увенчани с Христовото Разпятие. В центъра на иконостаса са олтарните (царски) двери, на които обикновено е изобразено Благовещението, а над тях – икона на Тайната вечеря.
Ранновизантийският тип иконостас представлявал невисока преграда от дялан камък или мрамор. В началото на VII в. започнали да поставят кръст (според свидетелството на Софроний Йерусалимски и Георгий Амартол), а по времето на император Василий Македониян (876-886) – икона на Спасителя. Постепенно към нея започнали да добавят други деисусни и празнични икони, които съединявали понякога на една дъска – т.н. темплон. От него бил сформиран иконостаса. Като сложна система от свещени изображения, иконостасът може да бъде тълкуван символически по различни начини. Високите иконостаси с много редове от икони се появил чак в края на XIV-XV век. В българските възрожденски църкви иконостасът е изработван с богата дърворезбена украса.
В средата на иконостаса са царските двери (5), а отстрани има еднокрилни врати (6) и (7) с икона или вход със завеса.
Над царските двери се слага или образ на лъчезарно слънце – символ на Бога, или някой символ на Св. Троица, или т.нар. Неръкотворен образ или т.нар. деисис. По-горе се поставя картината на Тайната вечеря (9) и най-горе Разпятието Христово. Над Разпятието виси канило
Редове от икони в иконостаса
Иконостасът в Шипченския манастир
Схема на иконостас
Някои от изборените елементи ги няма на илюстрациятта, но е указано местоположението им в пълната версия на иконостаса.
а. солеа – платформата, върху коато стъпва иконостасът
б. Дяконски двери (южна и северна) — северната е свързана с обреда, извършван в проскомидийната ниша, както и с „малкия вход”, извършван от дякона, и е задължителна за всеки иконостас, независимо от големината му, докато в малки църковни постройки южните двери могат и да липсват. Понякога северната двер е наричана и „проскомидийна двер”. Наричани са още: „ангелски двери”, „олтарски врати”, .райски двери”.
в. Свети двери — двукрили врати, разположени задължително в централната ос на наоса и централната вертикална ос на иконостаса. Понякога са наричани „Царски двери”. Върху тях се изобразяват: сцената „Благовещение”, образите на четиримата евангелисти и на светите отци на Църквата.
г. Големи подиконни табли, наричани още „поли”, „скутеви”, „перде” в миналото и в различни райони. Разделят се една от друга с помощта на пиластри, наричани „диреци”.Върху тях се изобразяват старозаветни сцени — сътворението на света и др.
д. Малки подиконни табли, предназначени да отделят големите „царски” икони от долния пояс. Наричани още "таблети”, „китабине”, „китабета”.
е. Пояс на големите икони, наричани „царски”. Около св. Двери се поставят иконите на Богородица (в северното поле), на Иисус Христос (в южното поле) и на Йоан Кръстител. Така около централния елемент на иконостаса се оформя групата Дейсис (Моление). До иконата на Божията майка се помества изображение на светеца — патрон на храма или на храмовия празник. Останалите икони според броя на полетата са на най-почитаните светци.
ж. Пояс на люнетите, които завършват колонадата от царския ред. В по-ранните примери този пояс е заменен от пояс от прави табли, но за XIX век е почти задължителен в тази форма. В някои области люнетите се наричат „кръжила”, „кемери” и пр.
з. Лозница, (лозичка) — хоризонтален фриз, върху който стъпва поясът на малките икони. Украсен с изображения на ластари от лоза, той илюстрира думите на Христос: „ Аз съм лозата…” В средата често се изобразява родоначалникът на Христовия род — Иесей.
и. Пояс на малките икони — „апостолски ред”; когато редовете са два един над друг, горният се нарича „празничен ред”. В средата на долния ред се поместват трите икони на Молението (Богородица. Христос и Йоан Кръстител), а около тях — 12-те апостоли, пророци, а ако редът е дълъг, и икони на други светци. В горния ред са изображенията на Великите християнски празници (годишния литургичен кръг), на поместни празници, на светци и пр.
к. Венчилка — частта, увенчаваща иконостаса, над която стъпва големият, централен кръст. Оформя се като класически или бароков фронтон, но може да бъде и хоризонтална резбована лента. В големите иконостаси фронтоните са три, като отговарят на трите кораба. Северният се украсява със символно изображение на Стария завет, а южният — с изображение на Новия завет. В украсата на венчилката се включват често изображения на митични чудовища с опазващи функции, изображения на уредите за Христовите мъчения (клещи, пики, факли и пр.), изображение на петела, който пропява при отричането на св. Петър, и пр. Над нея се поставят и т.нар. „рипиди” — елиптични. свободно стоящи медальони, в които се помества една икона.
л. Централен кръст, стъпил върху символа на победената от Христос смърт. В късните иконостаси върху него се изобразява разпнатият Христос.